БЕЛОГРАДЧИК

Град Белоградчик се намира в Северозападна България, в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 545 км надморска височина. Природните забележителности и богатото историческо наследство определят града като една от най-интересните и желани туристически атракции.
В миналото днешният приветлив и красив град е наричан Бресово, Белград, Белградин. В първите турски документи от начелото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин (малък Белград). Наставката “чик” на сегашното име Белоградчик е от турски произход.
Белградчишки скали
Най-голямата забележителност в Белоградчик и региона са уникалните образувания Белоградчишки скали, които се простират от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина 3 км. Най-величествените скали са около града - Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Овчарчето, Гъбите, Лъвът и много други. Много интересни са т. нар. естествени бонзаи - борове, които растат по върховете и стените на скалите. Те са на по 200 - 300 г., но заради липсата на хранителни вещества са много малки. Всеки от местните жители разказва с охота красивата легенда за Мадоната:
Преди векове между Белоградчишките скали имало два манастира – девически и мъжки. Сестра Велентина не могла да скрие под расото своята красота, заради която мълвата се разнесла извън манастирските стени. Антон – млад овчар идвал да излива любовта си с кавал като шепот и въздушна целувка. Сърцето на Велентина лудо биело от щастие и мъка. И една вечер спуснала въже от килията си. След време плач на дете огласил манастира. Блудницата била анатемосана и прогонена. Антон яхнал коня да прибере любимата си; монасите тръгнали да я защитят. О чудо: Господ – свидетелят на чистата любов изпратил буря, гръм и земетръс: метохът се сринал.
Валентина се превърнала в каменна Мадона с дете на ръце. Монасите се вкаменили, а Антон останал вечно да чака любимата си. Всичките тези скални фигури съществуват и до днес: Мадоната, Конникът, Монасите, Манастирище.
Белоградчишката крепост
Една от най-големите исторически забележителности в Белоградчик е Белоградчишката крепост, която заема стратегическо място между старопланинските проходи „Св. Никола” и „Кадъбоаз”. Съществува от I – III век след Христа. За да се укрепят по-добре в първите два века на своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяването на здрава укрепителна система и за прекарването на удобни пътища. Животът на крепостта продължава и през късната античност. Стратегическото и местоположение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир (1356-1396). По негово време тя е доукрепена и разширена. През 1396 г. белоградчишката крепост е превзета от османците и е частично разрушена. Цялото преустройство и разширение започва през 1805 г. и завършва през 1837 г. Съдбата и определя важна роля по време на Сръбско-българската война /1885 г./ когато под стените и са разбити сръбските войски. Белоградчишката крепост е разположена на 610 м надморска височина и се състои от три двора с обща площ 10 210 кв.м и едно отделно укрепление. От най-високата част на крепостта, известна като първа плоча, се разкрива неповторима панорама.
Пещера Магурата
“Перлата в короната” е пещера Магура. Намира се до село Рабиша на 25 км северозападно от град Белоградчик и на 35 км от град Видин. Общата дължина на откритите досега галерии възлиза на около 2500 м. В пещерата се очертават по-големи и по-малки зали. Основните са: Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Залата на тополата, Тронната зала, Тържествената зала, Коридорът на фиордите. Фантастични са образуванията в Магурата - сталактити, сталагмити, сталактони - Мадоната, Драконът, Заснежените борчета, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. В пещерата се намират уникални рисувани скални изображения. Те са разновременни - от епипалеолита (10 000 години преди Христа) до ранната бронзова епоха. Изобразяват култови и ловни сцени, записи на числова информация, танцуващи женски и мъжки фигури, двуглаво женско изображение, ловци, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Направените проучвания в пещерата показват, че тя е била обитавана още преди 12 000 години.
Атракции и забележителности в региона: исторически музей, природонаучен музей, астрономическа обсерватория, художествена галерия, местността Анище с открити останки на разрушено антично селище

ВЕЛИКО ТЪРНОВО