НЕСЕБЪР

Несебър (Старият град) е разположен върху малък остров, дълъг 850 м и широк 300 м, с площ 25 хектара. Свързан е със сушата с 400 м дълъг провлак. Именно този път създава илюзорната представа за неделимостта на Несебър от сушата.
Градът е основан от траките през II век пр.н.е. и получава първото си име – Месамбрия. По-късно гръдът става гръцка колония - Месамврия, която конкурира Аполония в търговията по Черноморието. Благосъстоянието на Несебър по това време е неоспоримо – секат се монети от сребро и бронз, а от злато през III век пр.н.е.
През VII – VIII век градът е добре укрепена византийска крепост, която е присъединена към българската държава през 812 г. от хан Крум.
От XI век градът получава и славянското си име – Месебър или Несебър.
По време на Втората българска държава Несебър няколко пъти преминава във византийско владение и след това отново в българско. Разцветът му е по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371), за което свидетелствуват грамотите за дарения, с които се изграждат много църкви и манастири.
По време на Османското владичество градът запазва значението си на пристанище – строят се кораби, изнасят се селско-стопански продукти, дървен материал и други.
През 1956 г. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват. Запазени са останките от антична крепостна стена с порта от III-IV век, църкви от V-VI век и от средновековието (X-XIV век), 60 възрожденски къщи.
През 1983 г. Несебър става част от списъка на световното културно наследство на Юнеско. Днес той е включен в програмите на всички чужди туроператори и годишно се посещава от хиляди туристи.
Атракции и забележителности: Гръцка крепостна стена от V-III в. пр.Хр., византийска крепостна стена, ранновизантийски терми (V-VI в.), базилика “Света София”, базилика “Богородица Елеуса” (V-VI в.), църква “Св. Стефан” (XI в.), църква “Архангел Михаил и Гавраил” (XIII-XIV в.), турска баня – хамам XVIII в., ансамбъл от възрожденски къщи и други