ПАМПОРОВО

Ски курортът Пампорово е разположен в сърцето на Родопите, в северното подножие на връх Снежанка. Намира се на 260 км от София, на 85 км южно от Пловдив и на 15 км от Смолян. Заобиколен е от вековни иглолистни гори. Един ден по пистите на Пампорово е достатъчен, за да се сдобиете с прекрасен слънчев загар, тъй като той заслужено носи името си на един от най-слънчевите планински курорти в България. Слънчевите дни в годината тук са повече от 240. Климатът е мек, със силно Средиземноморско влияние. Средната годишна температура е 8,5°С, а дебелината на снежната покривка е 140 – 150 см. Надморската височина на курорта е 1 650 м, като най-високият връх е Снежанка – 1 926 м.

За Пампорово не са характерни нито резките промени във времето, нито лавините, така че спокойствието и безопасността Ви по време на почивката са гарантирани. Ако досега не сте се научили да карате ски не се притеснявайте – ски-училищата в Пампорово са едни от най-добрите в Европа! Висококвалифицирани ски-инструктори ще обучат начинаещите в групи или индивидуално. Ски пистите в Пампорово са с различна степен на трудност и независимо от това дали сте начинаещи или опитни скиори, спускането по тях е едно незабравимо удоволствие.

Голям интерес представлява историята за произхода на името на курорта. Дълго време тучните поляни и гъстите гори под склоновете на връх Снежанка били наричани Букова планина. По-късно те приели прякора на притежателя им - Райчо Хаджибелев - Пампора от Смолян - един от най-големите собственици на гори, пасища и ливади (близо 3 000 дка) под северния склон на връх Снежанка в средата на XIX в. Той построил мандра и произвеждал масло и сирене, като освен със скотовъдство се занимавал и с търговия. Закупувал стоки от Беломорието и с керван от мулета и катъри ги разнасял из планината. Завързвал животните едно за друго като вагони на влак, а самият той яздел отпред коня си с димяща лула тютюн. Така керванът приличал на своеобразен влак с локомотив. След султанско разрешение за строителство на християнски храмове през 1858 г. в тогавашното селище Пашмакли (днес Смолян), разделено на две махали - Горна и Долна, решили да си построят църква. В стремежа кой да изпревари със своя храм се стигнало до там, че пазарените майстори-дюлгери поставили три дни срок на Долносмолянци - ако дадат предплата ще издигнат първо тяхната църква, а след това на комшиите им. Тръгнали от къща на къща да събират жълтици, но за един ден успели да съберат само половината от исканата сума. Вечерта Райчо Хаджибелев споделил намерението си да \"кракне\" до Ксанти и вземе от свои познати заем, за да не се посрамят. Приятелите му се възпротивили - та нали само два дни бил пътят в едната посока. Райчо обаче не ги послушал и заминал. Сменял в страноприемниците уморените коне със свежи и така препускайки без почивка в тъмна нощ пристигнал в Ксанти, взел необходимия заем, нали партньорите му имали доверие, и без почивка поел по обратния път. Така на третия ден привечер Долносмолянци се събрали на селския мегдан в очакване дали Райчо ще успее да спаси името им . Тогава в далечината се появил запененият жребец на Райчо и хората го видели да размахва в ръка кесия със жълтици. Последвали овации и след стихналите радостни възгласи се чул гласа на стария Табак: “Ашколсун бре Райчо, ти си бърз като ПАМПОР !” Чули били хората в затънтените родопски планини, че изобретили нейде по света такава бърза машина - ПАМПОР (влак). В онези времена толкава бързо можел да се придвижва само влакът, наричан " пампор ", заради парната машина, която го движела и наричали със същото име. Така земляците на Райчо утвърдили прякора Пампора, даден му заради невероятната скорост, с която успял да отиде и се върне от град Ксанти. Оттогава хората започнали да посрещат идващия към селата им керван от мулета с възгласи " Сбирайте се, Пампора иде..". и започвала търговията с очакваните стоки, които до началото на ХХ век идвали единствено от Беломорието. Много бързо след описаната случка и местността се сдобила с името Пампорово.